Необичайно струпване на птици по българското морско крайбрежие

Необичайно струпване на птици по българското морско крайбрежие

Автор:Мария Димитрова

В България зимува около 70% от световната популация на застрашената червеногуша гъска.

Приключи тазгодишното среднозимно преброяване на водолюбивите птици, което вече почти половин век следи голямото сезонно преселение на пернатите в ареала на Европа, Северна Африка и Близкия изток. България участва в този процес от 1977 г. Нашата страна е ключово място за зимуване на доста редки водолюбиви птици, които долитат от Северна Европа и Азия. Тук зимува около 70% от световната популация на червеногушата гъска, до 40% от европейската популация на голямата белочела гъска, близо 20% от популацията на малкия корморан. В момента все още се обобщават резултатите от наблюденията на многобройните екипи от доброволци на природозащитни организации. Но вече се очертават някои характерни за годината явления. Това заяви за Радио България Йордан Христов, отговорник за среднозимното преброяване на авторитетното Българско дружество за защита на птиците /БДЗП/.

“В района на Южното Черноморие, езерата около Бургас, бяха регистрирани около 180 хил. птици, а по Северното Черноморие – още близо 200 хил. птици, което означава, че за цялото ни морско крайбрежие са регистрирани над 370 хил. птици, уточни експертът. – Интересното тук е, че в сравнение с предходната година това представлява с близо една трета повече птици спрямо общия брой на птиците в цялата страна през миналата зима. През 2010 г. регистрираните зимуващи птици бяха около 300 хил. за цялата страна.”

Явлението е доста необичайно и тепърва ще се търсят научните му обяснения.

“Обикновено при по-топли зими в страната ни зимуват по-малко птици отколкото през студени зими. Т.г. обаче наблюдаваме нещо по-различно – обяснява Йордан Христов. – Въпреки сравнително високите температури, имахме повече зимуващи птици, което ще бъде предмет на допълнителен анализ. Най-вероятната причина са особености в метеорологичните условия в целия изследван ареал. Но за момента бихме се въздържали от коментар.”
Най-многобройни тази зима бяха ятата от белочели гъски.

Най-многобройните зимни преселници в България са водолюбивите птици – най-вече гъски и потапници. Най-голяма концентрация на белочели гъски традиционно се констатира около езерата Шабла и Дуранкулак в Североизточна България, където тази зима са отброени около 11 000 индивида. Около 1500 са били там представителите на световнозастрашения вид червеногуша гъска (Branta ruficolis).

“Най-високите числености са при големите белочели гъски, които представляват т.г. около 2/3 от общата численост на всички птици – казва Йордан Христов. – Голямата белочела гъска не е от най-редките птици. Но в големите ята от тези гъски обикновено има и по-малък брой от световно застрашените червеногуши гъски. И това е донякъде проблем. Защото ловът на голямата белочела гъска е разрешен, а червоногушата е защитена от закона. За съжаление обаче често стават грешка при отстрел, защото в този сезон се ловува при ниска видимост и хората не винаги успяват да разпознаят червеногушата гъска в едно голямо ято от белочели гъски.”

Друго специфично явление за тази година е значително по-слабото видово разнообразие в иначе впечатляващото по численост птиче преселение по Българското Черноморие. Тази зима е по-малък процентът на прелетелите до тук редки водолюбиви видове, констатират природолюбителите.

“Като цяло сравнително по-малък е видовият състав на птиците – потвърждава г-н Христов. – Видовете са по-малко, но вероятно всеки от тях ще се окаже с по-голяма численост от предходни години. Което означава, че голяма част от редките видове, които се срещат по-често на север, тази година не са дошли в страната ни.”

Голямата концентрация на гъски и други водолюбиви птици е радостно явление за природолюбителите, но много от земеделските стопани ги гледат под свъсени вежди, защото струпването на пернатите може да означава също и по-големи щети върху посевите им. От началото на януари БДЗП започна мащабен проект, който цели да оцени какви са щетите от гъските върху посевите в тази част на страната. Целта е да се установят обективни критерии за компенсиране на хората, които понасят загуби. “Водещото при нашата природозащитна работа е да направим така, че хората да бъдат доволни от това, че живеят или работят в зона със световно застрашени видове птици, да бъдат поощрени и обезщетени при евентуални загуби”, казва Йордан Христов, експерт на БДЗП.

Снимките са предоставени от природозащитни организации

бнр / ПЕТА Бг Таймс