Гальовни,красиви,мъркащи и любвеобилни,но и своенравни,ревниви,отмъстителни,понякога и агресивни !

За Камелия Босилкова котката е много повече от домашен любимец !

Автор: Диана Христакиева

© Снимка: Диана Христакиева

Гальовни, красиви, мъркащи и любвеобилни, но и своенравни, ревниви, отмъстителни, понякога и агресивни. Такива са котките – едни от най-грациозните животни, избрали да съжителстват с хората. Оказва се, че любителите на мъркащите писани в България не са никак малко. Някои от тях са членове на фен-клубове на най-разпространените породи домашни котки у нас – сиамска, персийска, европейска късокосместа... Други пък могат да се похвалят с притежанието на по-екзотични и редки породи като мейн–куун, сибирска котка, норвежка горска, ангорска, британска, сфинкс… Породисти котки у нас се развъждат в около 60 развъдника в цялата страна. Всички те работят под шапката на Националната федерация по фелинология. Неин председател е г-жа Камелия Босилкова, която е и национален съдия по фелинология. „Фелинологията в България започна развитието си с персийските котки – казва Камелия Босилкова. - Започна се с провеждането на фелиноложки изложби, в които участваха котки с външни белези на породисти, но без сертификат, без родословно дърво. Такива котки са получавали и награди. Става въпрос за края на 80-те години, когато бе поставено началото на фелинологията в България. Изложбите бяха начин за установяване на контакти, за обмяна на опит в отглеждането на породисти котки. Разчитахме на ентусиазма и на любовта към тези прекрасни животни. Постепенно времето отся онези, които искат да се занимават сериозно с фелинология, от любителите. През 2003 година станахме и член на ФИФе / FIFe / - Европейската федерация по фелинология. Започнахме да работим по техните стандарти. Международните съдии, които каним на нашите изложби, вече изискват котките, които участват в тях, да отговарят на всички стандарти за съответната порода – външен вид, характер, поведение и темперамент. За да имаш хубави котки, трябва да имаш хубави родители. За целта е необходимо да знаеш кои са качествените развъдници. Аз вече съм толкова дълго в тези среди, че имам чувството, че фелинолозите сме голяма група приятели. Сега вече е по-лесно да се направят връзки и контакти с развъдници зад граница посредством интернет. Преди обаче се намирахме чрез приятели и познати. Защото едно време даже персийската котка беше екзотика в България. Тя дойде от Русия, където фелинологията е изключително добре развита.”

Притежанието и отглеждането на породиста котка е свързано с немалко разходи. Цената на шампион от изложба или негов потомък у нас достига 2-3 хиляди евро. „Има доста екзотични породи у нас – казва Камелия Босилкова. - След персийската котка в България навлязоха британската, популярни станаха мейн куун, сибирската дългокосместа котка, канадският сфинкс… Сфинксът е порода котки, които изобщо нямат козина. Представляват генетична мутация и поддържат телесна температура 41 градуса. Макар и странно-изглеждащи за мнозина, те имат своите почитатели и не са никак евтини както за купуване, така и за отглеждане. Капризни са, но пък са изключително гальовни и много се привързват към стопаните си. Избират си един член от семейството, на когото са изключително предани. Бенгалската котка също навлезе през последните години у нас. Част от работата ми е свързана с развъждането на такива котки. Породата е създадена в началото на 2 000 година в Канада чрез кръстоска на домашна и дива азиатска котка. Бенгалските котки са изключително грациозни, приличат на малки пантери. Екзотични и интересни са, но в тях все още говори дивата природа, затова не са подходящи за всеки стопанин.”

Камелия Босилкова е убедена, че котката е много повече от домашен любимец. Тя е член на семейството. Дали заради невъзможността да се грижат за своите любимци или заради „несходство в характерите”, но е факт, че през последните години сред бездомните писани у нас се срещат и немалко породисти. „Виждала съм доста такива котки по улиците – казва Камелия Босилкова. - Нямам еднозначно обяснение защо това е така. Вероятно котката по характер не е допаднала на стопаните си или пък е заради кризата. Хората някак си се опитват да свалят от себе си част от товара на съществуването си. И е много жалко, когато се налага да се освободят от котето или кучето си просто, защото не съумяват повече да се грижат за него. Жалко е, защото тъкмо домашните любимци дават уют, хармония на дома, защото човек никога не е съществувал сам за себе си. Човек винаги е бил част от природата и котките са част от тази същата природа, от която ние няма как да се откъснем. Твърдя, че човек, който обича животните, обича и хората. Фактът, че виждаме толкова много бездомни животни, говори лошо за нас. Но аз пък познавам и доста хора, които се грижат за тези бездомни животни. Така че нищо не е само черно и бяло.”

Снимки: личен архив

бнр / ПЕТА Бг Таймс