Къдравата котка от Урал

Любимци

Къдравата котка от Урал

Охотно изпълнява команди от типа „Към мен!” и „Дай лапа!”

Владимир Йонев

21.05.2011

В трудните предвоенни години в селата около Свердловск котките от време на време раждали доста странни за тази сурова земя котета. Те били практически плешиви. И смятайки ги за болни, стопаните бързали да се избавят от тях. Малкото, които успели за оцелеят и да пораснат, се покривали с къса къдрава козина. Така се превръщали в необикновено красиви, неприличащи на познатите ни писани същества.

По това време на народа обаче не му било до котешки глезотии. Той се интересувал повече от „Уралмаш” и останалото тежко машиностроене. А когато започнала войната, въобще забравили за любовта към екзотичните дребни животни. Така станало, че къдравите котки от Урал

изчезнали от лицето на земята

още преди да получат признание като истинска порода.

Минали години. Всички вече мислили, че войната завинаги е унищожила отговорния за къдравата козина котешки ген. Точно тогава в околностите на Свердловск, по-това време на път да стане отново Екатеринбург, в котилото на съвършено проста съветска котка се родил напълно къдрав (в началото гол, а после къдрав) малчуган. И той попаднал в полезрението на загрижени хора, които не позволили на писаните от новия образец отново да изчезнат. Именно благодарение на старанията им в Урал била създадена, а след това и регистрирана новата порода котки, наречена уралски рекс. Впрочем в света има и няколко други рексове, т. е. къдрави котешки породи, но уралците нямат никакви роднински връзки с тях. А тъй като те са млада порода , нейната численост е изключително скромна. Всички на практика са роднини помежду си. И за да не се получи някакъв ужасен инбридинг, още някоя и друга година в кръвта на уралските рексове може да се влива свежа кръв от европейски късокосмести котки. А след това на уралците

ще им се наложи да се оправят сами

За съжаление тези котки изобщо не могат да се нарекат твърде плодовити. Три-четири котета – това е всичко, с което те могат да ни зарадват. И ако искате да притежавате такова мъркащо създание, ще трябва да чакате много месеци наред.

Козината на уралските рексове е наистина необикновена - истински нежен пух. Вземете ли го в ръце, е толкова приятен за галене, че въобще няма да се откажете да го пуснете. Пък и не е нужно - колкото повече го милвате, толкова по-ярко заблестява чудесната му козина. Рексът, заобиколен с грижи, малко прилича на добре поддържан каракул. Впрочем цветовата гама на тези котки е далеч по-богата от овчата. Няма забранени окраски, те могат да бъдат както едноцветни, така и пъстри.

Независимо от своя елегантен и изключително цивилизован вид, на практика уралският рекс е аборигенна порода, т. е. възникнала сама по себе си и без всякакво човешко влияние. И като всички близки до природата същества уралците се отличават със забележително здраве. Що се отнася до дълголетието им, все още е рано за окончателни данни – нейните представители още не са успели да се състарят както следва. Впрочем вече има десетгодишни. Те са много бодри и пъргави, като малки котета, и не показват никакви признаци на напредващата старост.

Обичат и добрата компания –

готови са да захвърлят всички свои дела заради общуването с някой приятен за тях човек. Всъщност те следват стопаните си като залепени, а когато човек по някаква причина се окаже обездвижен, то малката къдрава писана с могъщо мъркане се покатерва на врата му и започва да го целува по лицето. Практически е невъзможно да я „отлепите” и да я изпратите някъде по-далеч - сваленият на земята рекс незабавно почва да се катери обратно. При цялата своя игривост той съвсем не е склонен към непристойни прояви -– няма да го видите с изцъклени очи да се носи като обезумял из дома и да увисне на някое перде. Всички негови игри са осмислени, а самият той е твърде умен и наблюдателен. Някои дори разбират и охотно изпълняват команди от типа „Към мен!” и „Дай лапа!”. Те са се научили на това просто наблюдавайки дресировката на живеещ наблизо пес.

Animal planet

Куче парашутист скача от 9000 метра
Майк Форсайт и кучето Кара, което служи в Американските военноморски специални части, поставиха световен рекорд за скок с парашут, като се спуснаха на земята от 9000 метра височина. Естествено, за осъществяване на подобен скок е било необходимо допълнително снаряжение не само за човека, но и за кучето – кислородни маски, а за четириногия десантчик и специална жилетка К9, която се ползва за първи път. Тя осигурява на кучето не само добра защита от студа, но го пази и от куршуми. Освен това тя е снабдена с камера за нощно виждане и комуникационна система за връзка, способна да улавя звуци дори през дебели стени. А ако кучето случайно се приземи във вода, жилетката К9 автоматично се превръща в надуваема.

Магаре показа завидни футболни умения
Невероятно даровитото магаре Ханк живее в малко градче в американския щат Мериленд и е местна знаменитост, защото обича... да играе футбол. Дългоушкото с часове припка след с футболна топка на поляната. Търкаля я с нос и крака, хваща я със зъби, за да я подхвърли във въздуха, а щом отскочи от земята, отново я хваща. Затова местните го наричат и Дейвид Бекъм.

Стопаните на дългоухия футболист казват, че удивителното магаре за първи път проявило своя талант още като малко. Веднъж пред краката му попаднала топка, и то започнало с удоволствие да играе с нея. След това с помощта на стопаните си усвоило няколко трика. Сега Ханк „тренира” всеки ден и се наслаждава на всеобщото внимание – неговите футболни умения привличат зрители не само от родния му град, но и от целия щат.

Криминалисти издирват безотговорни стопани
На италианския остров Капри, любимо място за отдих на милионери от цял свят, ще бъдат използвани най-съвременните постижения на криминалистиката, прилагани само при разкриване на тежки престъпления. С помощта на ДНК експертиза ще издирват не заклети рецидивисти, а стопаните на кучета, които не почистват екскрементите на своите питомци.

На 7305 постоянни жители на Капри се падат почти хиляда кучета. Кметът на града Киро Лембо издал указ, задължаващ всички стопани да дадат в полицията ДНКобразци от своите питомци, които ще бъдат вкарани в централна база данни. Местната полиция ще събира „улики” по улиците и ще ги предава в лабораторията по криминалистика. Там по ДНК следите специалистите ще откриват виновника и неговия стопанин, който ще плати глоба от 25 до 1500 евро (според тежестта на екскрементите ).

в мо / ПЕТА Бг Таймс