Гола, клепоуха котка чака признание
Породата с име на цвете прилича на извънземно
Широко поставените им уши висят, както тези на немска овчарка.
ВЛАДИМИР ЙОНЕВ
20.08.2011
Левкой е екзотично, ароматно цвете, което някога ухаело във всички съветски, в това число и украински градини. Днес украинският левкой е по-популярен не като растение. От флората името се прехвърлило във фауната. Така преди десетина години дало началото на нова котешка порода, каквато светът още не бил виждал - гола и клепоуха. Разбира се, котки без козина, както и такива с клепнали уши, отдавна са познати на човечеството. Едните обаче били голи, а другите - клепоухи. Чудото не закъсняло: украинска ентусиастка си поставила задачата да подари на света гола и същевременно клепоуха котка, и в края на краищата
този фокус й се удал
За начало били взети голи донски сфинксове и клепоухи скотиш-фолдове, които години наред били щателно смесвани. От време на време към този мяукащ коктейл добавяли по няколко капчици обикновена домашна котка. Защото това симпатично, но безпородно същество притежава забележително здраве. Скромното му присъствие се допуска, за да подсили синята кръв на твърде изисканите аристократични котки. И ето че след няколко години на бял свят се появил първият истински украински левкой - пионер на тази и до днес много рядка порода. До днес тя не е призната от много фелиноложки организации, чието ръководство подлага на съмнение самия факт на съществувание на голи клепоухи писани. Макар че отстрани това изглежда странно - защото левкоите ходят по изложби и събират тълпи от възторжени поклонници. Официален статус обаче все нямат. Впрочем с новите породи историята се повтаря и вечно е една и съща. Така че, рано или късно, левкой ще бъде официално признат. И тогава със сигурност ще завладее вселената, защото той предизвиква възторг дори в тези хора, които въобще
не могат да търпят нищо голо
Очевидно цялата работа е във вълшебните уши на левкоите - те не са притиснати към главата, както това е прието при повечето клепоухи породи. Техните огромни, широко поставени уши висят почти наполовина както тези на немска овчарка. Именно с такива уши са снабдени повечето филмови пришълци от космоса. Така левкой прилича на чуждоземец дори повече от останалите голи котки, които често се сравняват с извънземни.
Украинският левкой е със средни размери (5-7 кг), почти правоъгълно здраво тяло с хармонично количество гънки, доста дълга плоска глава, украсена с философски бръчици на челото и огромни бадемовидни присвити очи. Той няма навик да изцъкля прекрасните си очи и от време на време хвърля презрителен поглед. Ако човек не познава навиците му, би могъл да го заподозре в излишно високомерие. Той не е горделив, но и няма доброволно да се превърне в жива играчка за някой капризен малчуган. Няма и да ви забавлява, ако очаквате по цял ден да играе. От уважение към вас може да се затича, но буйното преследване на топка съвсем не му доставя удоволствие. Украинецът не страда от излишна страст към хазарта, може би поради това от него не става добър ловец: милият и кротък левкой искрено не разбира, защо му е да лови и души такава приятна мишка - не е ли по-добре тя да се осинови или поне да се нацелува както трябва? Разбира се, между тях има и такива с лош характер. И сред тях може да се намерят страшилища за всички съседски гризачи - това обаче не е правило, а изключение: когато селекционерите работили над създаването на тази порода, те се стараели да изключат от развъждане котките с агресивен потенциал. Поради това агресивните са малко, повечето левкои са готови да отгледат дори мишка.
.
Animal planet
ХЛАПЕ СЕ СПРИЯТЕЛИ С НОСОРОГ
12-годишната Елизабет Тищенко си има необичаен приятел - двутонния кенийски див носорог, когото нарекла Макс.
Те станали най-добри приятели, след като бащата й намерил осиротелия бял носорог в района Лайкипия в Кения. След това били принудени да дадат малкото животинче в рехабилитационния център Ol Pejeta Conservancy. Елизабет обаче започнала редовно да го посещава и така се сприятелили. Независимо че носорозите се славят със своята агресивност, Макс много обича когато момичето нежно го гали по гърба или почесва корема му. Дружелюбният носорог обича също да се търкаля в тревата, също като малко кученце. Той дори позволява на своята приятелка да го дърпа за опашката.
ПАПАГАЛ ПОЛИГЛОТ ГОВОРИ 2 ЕЗИКА
В графство Западен Йоркшир, в неголямото английско градче Бредфорд живее папагал от вида жако. Той знае различни думи не само на английски език, но и на урду. Собственикът Гафар Ахмед твърди, че никой не е обучавал птицата, тя сама се е научила да говори, слушайки разговорите в семейството. Ако им отидете на гости, ще чуете както традиционното английско „уелкъм”, така и „ас-салям алейкум” което птицата отчетливо произнася. „Той обича не само да дърдори на двата езика, но и да имитира различни звуци. От известно време лае като куче, а понякога бръмчи като хладилник!”, разказал Ахмед. Наскоро проучвания доказаха, че интелектуалното развитие на африканските сиви папагали жако отговаря на това на четиригодишно дете.
ДЕЛФИН БЕЗ ОПАШКА СТАНА ФИЛМОВА ЗВЕЗДА
През октомври по екраните излиза филма „Историята на делфина” във формат 3D. Главните роли изпълняват Морган Фриймън, Хари Коник-младши и Ашли Джъд, а така също и делфинът Уинтър. Когато самката била на два месеца, заедно с майка си попада в капан за крабове. Майка й загива, а тя е спасена от млад рибар. Капанът обаче отрязва опашката й. На помощ на животното се притекли добри хора. Ирландският учен Кевин Керъл, който се занимава с изготвянето на протези, направил за Уинтър изкуствена опашка. Той се трудил в продължение на повече от година. Направил над 50 прототипа, докато не постигнал желания резултат. За да не дразни чувствителната кожа на делфина, протезата се „смазва” със специален гел, който се оказал полезен и за хората с изкуствени крайници. Сътрудниците на аквариума по няколко часа на ден масажират мускулите й , за да се чувства комфортно. Сега Уинтър дава представления пред деца. Помага и на войници, участвали в сражения в Ирак и Афганистан, да се справят с депресията.
в мо / ПЕТА Бг Таймс
ПРИВЛИЧАНЕ
Снимка ЕПА
17.08.2011
Лебедът Швани, който живее в градината на „Спортхотел” във Фелен, Германия, е намерил своята нова любов - канадска гъска. Преди това лебедът над година ухажваше синия трактор на градинаря на хотела.
в мо / ПЕТА Бг Таймс
Любимци
БЕРНСКИЯТ ЗЕНЕНХУНД - изискан швейцарски селянин
Козината му е дълга, гъста, блестяща и трицветна.
Владимир Йонев
13.08.2011
Селянин без куче не е селянин, а нещастие и пълно недоразумение. Ако няма куче, кой ще му помага да пасе добитъка, кой ще пази покъщнината и ще подтичва след каручката? Затова че голямо, силно, умно, сговорчиво и добро куче винаги е било редом със селяните в Швейцария - нарекли го бернски зененхунд. А само допреди някакви си стотина години то въобще си нямало име – просто било куче, което лаело от всеки селски двор в околностите на Берн. Сериозно за качествата на тази порода се замислили едва в началото на миналия век - тогава все още наричали тези кучета дюрбахлери в чест на местност, разположена недалеч от Берн и особено наситена с тези четириноги швейцарци.
След това дюрбахлерът се трансформирал в бернски зененхунд, т.е. в „ливадно куче от Берн”. Смяната на имената не внесла яснота в един твърде интересен въпрос: откъде простите швейцарски фермери изведнъж се сдобили с такива разкошни песове?
Самите швейцарски фермери, разбира се, упорито твърдят, че точно такива кучета са имали техните бащи, а така също техните дядовци, прадядовци и прапрадядовци. Т.е. бернските зененхунди и швейцарските селяни живеели заедно винаги, от самото сътворение на света. Хипотезата е добра, но не е особено научна. Ама друга по-логична просто не съществува. Мнозина биха харесали такъв вариант за произхода на бернските кучета: някога древните римляни, прекосяващи Алпите, се появили в земите на днешна Швейцария и
довели със себе си своите древноримски молоси
Възможно е тази теория да не е съвсем вярна, затова пък е много по-романтична от другите, които твърдят, че зененхундите са потомци на местните домашни песове, наричани ту селски шпицове, ту кравешки кучета. Още повече че в него наистина има нещо „древноримско”: зененхундите са много честни, порядъчни, открити като легионери от холивудски филм.
Козината им е дълга, гъста, блестяща и трицветна. Черно, бяло и ярко-рижаво много сполучливо се съчетават. Козината, разбира се, линее. Достатъчно е обаче да го разчесвате два пъти седмично. Това е единственото, което това чудесно куче с голяма умна глава, мъдри спокойни очи и приветлива усмивка ще поиска от вас.
А и защо да не се усмихва? Та нали зененхундите по правило винаги са в прекрасно разположение на духа. В тях практически няма злоба. Агресията им е непозната. Затова и не бива да се отглеждат и от зли хора. Този, който вижда в песа кълбо от злоба и агресия, в лицето на бернското куче ще има питомец, който съвсем не е съгласен да изпълнява безумни и идиотски команди.
Швейцарецът е известен със страстта си към плуването. Понякога дори „работи” като спасител - наистина, съхне твърде дълго, така че се налага да му помогнете със сешоар.
Някога той е теглил каручки със сирене и мляко и днес високо цени подобни поръчки: макар че в нашите условия подобно забавление е трудно да се осигури. То обаче може да се замени с дърпане на скиор или шейна с пътници. При това товароподемността на песа е съвсем добра: за него 150 кг изобщо не са тежест. Кучето има и още едно чудесно качество – невероятна сговорчивост: бернският зененхунд е съгласен абсолютно на всичко, в което участват любимите му хора. Той живее по принципа „където семейството, там и аз”, и това действително е много трогателна черта.
.
Animal planet
Алфи – най-мустакатият кон
15-годишният жребец Алфи от Глостъншир притежава великолепни златисти мустаци, дълги 18 сантиметра. По всяка вероятност това е най-мустакатият кон на всички британски острови. А може би и в целия свят.
„Растителността” по неговата муцуна по думите на стопаните му започнала усилено да избуява през последните пет години. Алфи много мрази, когато пипат мустаците му с ръце или когато искат да ги разчешат или подстрижат. При някои породи коне растат мустаци, но стопаните не им позволяват да достигнат такъв запуснат вид. Алфи обаче не допуска до себе си никого с ножица в ръка. Гледачът на коня – 20-годишната Хейли Кокстит, твърди, че Алфи е невероятно упорито животно и истински се гордее със своите мустаци.
Маймунска сватба предизвика скандал
Жителите на малко селце в Индия намислили да оженят две маймуни – за пръв път в историята. Жених станал Раджа, който, по думите на местните жители, „яде, пие и пуши заедно със своя стопанин Рамеш Саини, който го обича като собствен син”, а невестата Чинка, живеела в дома на свещеника в съседно село. Бракът трябвало да се състои по скоро по сметка, отколкото по любов – в Индия това се случва често дори с хората, какво да говорим за маймуните!
Неочаквано обаче възникнал проблем – оказало се, че този брак противоречи на закона за защита на дивите животни, според който маймуните, смятани в Индия за свещени животни, не могат да се отглеждат в домашни условия и да се дресират, нито пък да се женят.
В резултат се наложило церемонията да се проведе тайно, което не попречило на традиционната индийска пищност. Организаторите поканили много гости, провели предсватбени тържества и започнали да подготвят самата церемония. В деня на сватбата се появили представители на властите, които заплашили, че ще арестуват „родителите на младоженците” за нарушаване на закона. Така се наложило маймуните да се венчаят тайно, в гората.
Мануална терапия вдига на крака болни слонове
Англичанинът Тони Невин е единственият мануален терапевт в света, чийто пациенти са животни. Неотдавна той получил покана от Тайски рехабилитационен център за лечение на слонове, пострадали по време на работа в дърводобива. След като забраната за експлоатация на слонове за превоз на тежки товари влиза в сила, в страната остават много животни, нуждаещи се от лечение.
Без много да се колебае, лекарят си събрал багажа и се отправил към джунглите край Бирма, където се намирал центърът „Златен триъгълник”, убеден, че неговите опитни ръце могат да помогнат. Със специфични движения той въздейства на различни групи мускули, на главата и дори на опашката на животните. Така успява да отслаби напрежението в мускулите и да възстанови техните естествени функции. Ранените и страдащите животни с видимо удоволствие изпълняват всички упражнения. Първоначално местните гледачи нарекли доктора „ненормален”. Когато обаче той изправил на крака двете най-безнадеждни животни – слоницата Даху и слона Пепси, сътрудниците в центъра не могли да сдържат сълзите си.
в мо / ПЕТА Бг Таймс
"Пясъчно" коте се роди в зоопарк в Израел
Котка от рядко срещания вид “Пясъчна” се роди в израелски зоопарк. Уникалната красавица е кръстена Ренана.
Родена само преди две седмици Ренана се превърна в любимка на посетителите и на служителите, които се грижат за нея. Пясъчните котки са характерни за региона, но като цяло са застрашен вид.
От зоологическата градина край Тел Авив се надяват, че новороденото ще бъде включено в специалната програма за подпомагане на размножаването на вида в естествените за него условия. Пясъчната котка обитава предимно пустинни местности с рядка растителност.
Автор: Емилия Запартова
бнт / ПЕТА Бг Таймс
