Бернски зененхунд, т.е. „ливадно куче от Берн”

Любимци

БЕРНСКИЯТ ЗЕНЕНХУНД - изискан швейцарски селянин

Козината му е дълга, гъста, блестяща и трицветна.

Владимир Йонев

13.08.2011

Селянин без куче не е селянин, а нещастие и пълно недоразумение. Ако няма куче, кой ще му помага да пасе добитъка, кой ще пази покъщнината и ще подтичва след каручката? Затова че голямо, силно, умно, сговорчиво и добро куче винаги е било редом със селяните в Швейцария - нарекли го бернски зененхунд. А само допреди някакви си стотина години то въобще си нямало име – просто било куче, което лаело от всеки селски двор в околностите на Берн. Сериозно за качествата на тази порода се замислили едва в началото на миналия век - тогава все още наричали тези кучета дюрбахлери в чест на местност, разположена недалеч от Берн и особено наситена с тези четириноги швейцарци.

След това дюрбахлерът се трансформирал в бернски зененхунд, т.е. в „ливадно куче от Берн”. Смяната на имената не внесла яснота в един твърде интересен въпрос: откъде простите швейцарски фермери изведнъж се сдобили с такива разкошни песове?

Самите швейцарски фермери, разбира се, упорито твърдят, че точно такива кучета са имали техните бащи, а така също техните дядовци, прадядовци и прапрадядовци. Т.е. бернските зененхунди и швейцарските селяни живеели заедно винаги, от самото сътворение на света. Хипотезата е добра, но не е особено научна. Ама друга по-логична просто не съществува. Мнозина биха харесали такъв вариант за произхода на бернските кучета: някога древните римляни, прекосяващи Алпите, се появили в земите на днешна Швейцария и

довели със себе си своите древноримски молоси

Възможно е тази теория да не е съвсем вярна, затова пък е много по-романтична от другите, които твърдят, че зененхундите са потомци на местните домашни песове, наричани ту селски шпицове, ту кравешки кучета. Още повече че в него наистина има нещо „древноримско”: зененхундите са много честни, порядъчни, открити като легионери от холивудски филм.

Козината им е дълга, гъста, блестяща и трицветна. Черно, бяло и ярко-рижаво много сполучливо се съчетават. Козината, разбира се, линее. Достатъчно е обаче да го разчесвате два пъти седмично. Това е единственото, което това чудесно куче с голяма умна глава, мъдри спокойни очи и приветлива усмивка ще поиска от вас.

А и защо да не се усмихва? Та нали зененхундите по правило винаги са в прекрасно разположение на духа. В тях практически няма злоба. Агресията им е непозната. Затова и не бива да се отглеждат и от зли хора. Този, който вижда в песа кълбо от злоба и агресия, в лицето на бернското куче ще има питомец, който съвсем не е съгласен да изпълнява безумни и идиотски команди.

Швейцарецът е известен със страстта си към плуването. Понякога дори „работи” като спасител - наистина, съхне твърде дълго, така че се налага да му помогнете със сешоар.

Някога той е теглил каручки със сирене и мляко и днес високо цени подобни поръчки: макар че в нашите условия подобно забавление е трудно да се осигури. То обаче може да се замени с дърпане на скиор или шейна с пътници. При това товароподемността на песа е съвсем добра: за него 150 кг изобщо не са тежест. Кучето има и още едно чудесно качество – невероятна сговорчивост: бернският зененхунд е съгласен абсолютно на всичко, в което участват любимите му хора. Той живее по принципа „където семейството, там и аз”, и това действително е много трогателна черта.
.
Animal planet

Алфи – най-мустакатият кон
15-годишният жребец Алфи от Глостъншир притежава великолепни златисти мустаци, дълги 18 сантиметра. По всяка вероятност това е най-мустакатият кон на всички британски острови. А може би и в целия свят.

„Растителността” по неговата муцуна по думите на стопаните му започнала усилено да избуява през последните пет години. Алфи много мрази, когато пипат мустаците му с ръце или когато искат да ги разчешат или подстрижат. При някои породи коне растат мустаци, но стопаните не им позволяват да достигнат такъв запуснат вид. Алфи обаче не допуска до себе си никого с ножица в ръка. Гледачът на коня – 20-годишната Хейли Кокстит, твърди, че Алфи е невероятно упорито животно и истински се гордее със своите мустаци.

Маймунска сватба предизвика скандал
Жителите на малко селце в Индия намислили да оженят две маймуни – за пръв път в историята. Жених станал Раджа, който, по думите на местните жители, „яде, пие и пуши заедно със своя стопанин Рамеш Саини, който го обича като собствен син”, а невестата ­ Чинка, живеела в дома на свещеника в съседно село. Бракът трябвало да се състои по скоро по сметка, отколкото по любов – в Индия това се случва често дори с хората, какво да говорим за маймуните!

Неочаквано обаче възникнал проблем – оказало се, че този брак противоречи на закона за защита на дивите животни, според който маймуните, смятани в Индия за свещени животни, не могат да се отглеждат в домашни условия и да се дресират, нито пък да се женят.

В резултат се наложило церемонията да се проведе тайно, което не попречило на традиционната индийска пищност. Организаторите поканили много гости, провели предсватбени тържества и започнали да подготвят самата церемония. В деня на сватбата се появили представители на властите, които заплашили, че ще арестуват „родителите на младоженците” за нарушаване на закона. Така се наложило маймуните да се венчаят тайно, в гората.

Мануална терапия вдига на крака болни слонове

Англичанинът Тони Невин е единственият мануален терапевт в света, чийто пациенти са животни. Неотдавна той получил покана от Тайски рехабилитационен център за лечение на слонове, пострадали по време на работа в дърводобива. След като забраната за експлоатация на слонове за превоз на тежки товари влиза в сила, в страната остават много животни, нуждаещи се от лечение.

Без много да се колебае, лекарят си събрал багажа и се отправил към джунглите край Бирма, където се намирал центърът „Златен триъгълник”, убеден, че неговите опитни ръце могат да помогнат. Със специфични движения той въздейства на различни групи мускули, на главата и дори на опашката на животните. Така успява да отслаби напрежението в мускулите и да възстанови техните естествени функции. Ранените и страдащите животни с видимо удоволствие изпълняват всички упражнения. Първоначално местните гледачи нарекли доктора „ненормален”. Когато обаче той изправил на крака двете най-безнадеждни животни – слоницата Даху и слона Пепси, сътрудниците в центъра не могли да сдържат сълзите си.

в мо / ПЕТА Бг Таймс