Кеесхундите : Песът прилича на лекомислена и много пухкава лисичка

Любимци

Кеесхундът закусва с холандско сирене

Усмивката рядко напуска лисичата му физиономия

Владимир Йонев

16.07.2011

Ако обръснете козината му, ще е малко по-голям от спаньол.
За кеесхундите, точно както и за Антарктида, претендират много страни. Немците смятат, че това удивително куче е тяхно изобретение; датчаните твърдят, че на корабите от времето на викингите са плавали именно такива пухкави сиви песове с очи, сияещи от интелект. Холандците пък се кълнат, че кеесхундите наистина са плавали на кораби, но в никакъв случай те не са били датски, а нидерландски. Като доказателство те разказват доста странна история за някакъв местен бунтар, борещ се за независимостта на страната. Революционерът Кеес имал и куче, което носело същото име. И оттогава започнали да наричат всички такива кучета кеесхунди. Неуморните холандци твърдят също, че „кеес” означава сирене и като доказателство хранят своите кеесхунди със сирене: а щом кучето толкова обича холандско сирене, значи то е холандско. Както и да е било, истина е, че кеесхундите векове наред плавали на холандските баржи и предано охранявали своите стопани, огласяйки околностите със звънкия си лай. Накратко

Холандия го обявява за свое национално куче

и изключително се гордее с него.

Песът прилича на лекомислена и много пухкава лисичка, което е доста странно, ако се има предвид древната история на шпицовете. Те са потомци на торфеното куче, живяло преди повече от пет хиляди години. С една дума, съществуват от толкова отдавна и са успели да видят толкова много, че би трябвало да се превърнат в мрачни философи-мизантропи. Но не са станали. Нещо повече, трудно е да се намери по-жизнерадостно, весело и мило куче. Холандците дори смятали, че кеесхундът носи късмет, поради което моряците често взимали на корабите си именно тази порода.

На височина в холката той стига 40-45 см, но изглежда напълно солидно. Това се дължи на много пухкава козина, която визуално увеличава скромните му размери. Така че ако бъде обръснат, той ще се окаже малко по-голям от спаньол. Едва ли обаче на някого ще хрумне такова кощунство. Вярно е, че сговорчивият пес

ще изтърпи подстригването стоически,

но неговата сиво-сребриста козина е най-голямото му достойнство.

Малко са кучетата като него, за които грижите толкова да приличат на истинско забавление и удоволствие. Той приема с искрено ликуване всичко, което му предлага животът. А ако нещо не му харесва, не му обръща внимание и посреща неприятностите с невероятно търпение и дори смирение. Защото знае: ваксините, инжекциите, упреците от стопанина и другите неприятности рано или късно ще свършат и тогава ще настъпи време за игри и веселба.

Усмивката напуска лисичата му физиономия изключително рядко. Разбира се, той усеща, че да се хили, докато го ругаят, би било нетактично. Поради това щом направи пакост, светкавично изтрива от лицето своята фирмена усмивка и незабавно приема крайно притеснен вид – това обаче не продължава дълго.

Кеесхундите са големи хулигани, наистина съвършено лишени от злоба, но затова пък твърде предприемчиви. Например на тях нищо не им струва да отмъкнат от чантата на пода някоя зелка и бързо да я сдъвчат. Убедени са, че ако нещо се намира на пода, то това е тяхна законна плячка. Затова пък никога не крадат от масата. Поне такива легенди се носят. Е, все пак някои от тях може да се промъкнат в забранено място, водени единствено от прекаленото си любопитство.

Присъствието им действа на нервните хора по-добре от кофа валериан. Поради това много американски психотерапевти оборудват своите кабинети именно с кеесхунди, чиито неотразими усмивки буквално лекуват всякакви душевни рани. Те се разбират великолепно с всички домашни животни и зареждат всички околни със своята могъща положителна енергия.

в мо / ПЕТА Бг Таймс