Булдогът

Булдогът – типичният английски джентълмен

Селекцията му става с безброй битки с бикове и мечки

ВЛАДИМИР ЙОНЕВ

15.01.2011

С благия си характер булдогът е добро попълнение на голямото семейство.

Той е англичанин до мозъка на костите си. Аристократ, горделивец и денди, който гледа на света отвисоко, стъпил на късичките си лапи. Изминал е пътя от бойно куче до компаньон на светския елит. - Такъв е английският булдог – неотразим и неподражаем в своето обаяние, в своята преданост до саможертва. Той може да бъде величав и пълен с достойнство. Ако обаче му се прииска да поиграе, веднага се превръща в трогателен палячо. Трудно е да не се обича такова куче: той е недолюбван само от слабите духом или равнодушните към животните въобще.Въпреки разпространеното мнение сър Уинстън Чърчил никога не е имал булдог. В действителност той се радвал на миниатюрни пудели. Но един от най-хитрите и проницателни политици на ХХ век ловко използвал самоидентификацията на британците с храбростта и верността на тази порода, която олицетворява непоклатимите традиции, стабилността и патриотизма. И в течение на много години Чърчил винаги позирал заедно с булдога Джон - национален герой, облечен в своя неизменен плащ.Всъщност съдбата на английския булдог съвсем не е била лека, а неговият път в историята въобще не е бил постлан с рози...В деня на свети Брайс, 13 ноември 1209 г., граф Уорън наблюдавал от прозореца на своя замък как глутница кучета на месаря преследвала по поляната разярен бик. Зрелището толкова се харесало на графа, че той подарил тази поляна на касапина с уговорката да организира ежегодно подобно забавление успоредно с подготовка на коледните празници. Кучетата, безпощадно измъчващи бедния бик, били предци на булдоците, които се появили като самостоятелна порода няколко века по-късно. Селекцията им ставала с безброй битки с бикове и мечки. Така селекционерите успели да създадат порода, чийто център на тежест бил съсредоточен около главата. Това намалява риска от пречупване на кучешкия гръбнак, когато животното бъде разтърсено от разярения бик.Както е известно, англичаните са много точни и педантични. Ако човек се заинтересува от историята на булдоците сериозно, ще открие не само имената, но и фотографии на първите кучета, които са печелили награди и са били използвани за развъждане. Истинските ценители много се гордеят с тяхната история. Когато се появили първите изложби и клубове на любителите на тази порода, в селекцията били използвани най-добродушните и психически уравновесени кучета. Така агресията на „бичето куче” практически изчезнала напълно.Независимо от „авторитетната” си външност булдогът има свои „слаби” места. Например не може да бяга дълго, тъй като носът му не е пригоден за активно дишане. По същата причина английският булдог хърка. Но както твърдят повечето стопани, неговото хъркане не е твърде силно и изобщо не дразни. При това булдогът хърка не винаги, а така, както и хората. Той издава неприятните звуци само щом легне в „неудобна” поза.Ако стопанинът на булдога не е заклет садист, той непременно ще пусне своя питомец да се повъргаля в неговото легло, а ако не го пусне, той и сам ще се покатери там. Ще го гледа така изразително и трогателно, ще приема такива грациозни пози, че никой не би си и помислил да го прогони. Преди известно време беше разпространено мнението, че булдоците са „тъпи” кучета. Това е истинска обида, защото те притежават завиден интелект. Ако не изпълни някоя заповед, то е не защото не я помни или не я разбира, а защото има „собствено мнение”. И то може съвършено да не съвпада с мнението на неговия стопанин.

вмо / ПЕТА Бг Таймс