Публикувано от Мариана Атанасова на май 14th,2010
Никак не са малко зоомагазините в България, които приличат по-скоро на затвори, където животинчетата смирено очакват новите си собственици, отколкото на място, откъдето можеш да избереш бъдещ домашен любимец. Подредени в стъклени клетки, в които едвам се побират, малките кученца и котки лежат притихнали в очакване на поредното любопитно хлапе, което със сигурност бързо ще изхвърчи на улицата, тъй като миризмата вътре е способна да насълзи очите му. И не само отвратителната смрад ще е причина за това. Условията, в които живеят кучета, котки, папагали и зайци са отвратителни. С мой приятел, който се занимава с обучение на кучета обиколихме няколко магазина в Южна България. Това, което видях беше покъртително. 
Малките котенца, като това, което виждате на снимката, са осъдени на сигурна смърт. Защото ако никой не ги купи, те задължително се превръщат в закуска на някой питон. Дори символичната цена, на която се продават не е в състояние да отложи смъртта им. Едва ли хората, от които са взети подозират какво ще им се случи. Това е факт, който се знае, но рядко се коментира. Попитах момичето в магазина дали е наясно със съдбата им и тя отговори положително. В България хората, които отглеждат питони в къщите си никак не били малко и освен гълъби, влечугите предпочитали и малки, сладки котенца… Нямаше как да ги купя всичките, въпреки че цената беше поносима, а и между нас казано, не виждах смисъл. Сигурна бях, че не след дълго на тяхно място ще дойде нова порция улични превъзходни… В същият магазин, който се намира в Кърджали, имаше и персийски котенца, но със сигурност тяхната съдба ще е доста по-различна от тази на непородистите им събратя.
За съжаление в България все още не съществуват адекватни закони, нито организации, които да бъдат сезирани в подобни случаи. Хуманното отношение към животните в българските зоомагазини се регламентира с наредба 41 от 2009 г. и Закона за защита на животните. И толкова. Убедена съм, че не малка част от собствениците нямат и идея какво точно пише в тази наредба. Преди няколко дни се появи информация и за друг подобен магазин в Хасково. Там условията били същите, с тази разлика че се предлагали по-малко видове животни. Във форумите все още се обсъжда и следната случка.
Млад мъж влязъл и попитал продавачката дали имат две еднакви котенца. Жената отговорила, че нямат и че да се намерят еднакви писани е трудна работа, освен ако не са черни. Скучно е, отговорил мъжът, черното е скучно… Търся нещо по-екстравагантно. За какво са ви, полюбопитствала продавачката. За да си направя обувки, отговорил той.
Сигурно има и други, много по-фрапантни истории. Факт е, че само малка част от магазините, които обиколихме, предлагаха нужния на животните комфорт. В Пловдив има няколко зоомагазина, в които е удоволствие да влезеш и да разгледаш. Единият се намира в близост до детска градина и със сигурност радва малчуганите и техните майки. Но магазините, в които животните са наблъскани в малки и мръсни клетки убиват доброто впечатление от онези, в които всичко е така, както трябва да бъде. Много често животинчетата бяха апатични и унили, с понижен жизнен статус. Обезводнени и изплашени, те няма как да се измъкнат от този затвор. Не са редки случаите, в които животните, амортизирани от лошите условия в магазините, се оказват на улицата, защото стопаните им вече не могат или не искат да се грижат за тях. И така порочния кръг се затваря. Не одобряваме бездомните псета по улиците, а в същото време ги произвеждаме.
Да станеш свидетел на подобно нехуманно отношение към животните е страшно. Страшно и жалко е. Тъжно е. Тъжно е и че деца живеят във фермите, заедно със животните, тъжно е, че озлобени нарочно кучета нападат хора. Неприятно е да видиш убито бездомно куче. Но тук е така – съобщават нещо лошо в някоя информационна емисия, чувстваме се гадно няколко минути и…толкоз!
ПЕТА Бг Таймс
Няма коментари:
Публикуване на коментар