Керн териерът – веселият шотландец

Керн териерът – веселият шотландец

Късокракият мъник има буйни вежди, смешни мустаци и брадичка

Породистият керн държи опашката си весело.

ВЛАДИМИР ЙОНЕВ

22.10.2011

Днес те все по-рядко ходят на лов, защото са се превърнали в компаньони.

Той има живи очи, малки остри уши и къси здрави крачета.

Ако имахме машина на времето и можехме да се върнем няколко века назад сред скалите на Шотландия, сигурно бодро скачащи по каменистата пустош кученца щяха да ни умилят. Твърди се, че керн териерите са най-древните териери, и че именно те още през XV век били описвани като „ниски кучета, които проникват в дупките и убиват там лисици, язовци и диви котки”. Впрочем това подхожда и за снежнобелите уест хайленд териери, както и за мрачните скай териери. И в това няма нищо удивително: дълго време всички тези представители на гордото териерско племе са били смятани за една порода - което е странно, защото днес те не си приличат много-много. Може би преди три века между тях е имало нещо общо, но от момента, в който техните пътища официално се разделили, са минали почти 150 години. И сега, при среща, те само любезно се покланят, както се полага на възпитани индивиди. Обаче едва ли

чувстват помежду си роднинска връзка

В задължителния портрет на керн териера трябва да присъстват буйни вежди, смешни мустаци и брадичка, живи очи, малки остри уши, къси здрави крачета и стърчаща опашка – в стандарта на породата е записано, че породистият керн „държи опашката си весело”. Що се отнася до окраската, то тя може да е кремава, пшеничена, рижава и дори тигрова. Но както и да е обагрен този весел шотландец, той е винаги неотразим – малко топчесто създание с великолепен характер и будно изражение на физиономията, способно да покори дори каменно сърце. Неслучайно именно на керн била поверена роля заедно с Джуди Гарланд за филма „Магьосникът от Оз”. Гледайки тази прелестна двойка, светът и до днес ридае от умиление.

Кученцето наистина е толкова мило, като че ли не се е формирало от само себе си на грубата шотландска земя, а е било нарочно изработено

по рисунка на талантлив мултипликатор

за да покорява сърцата. Но, независимо от своята анимационна външност, кернът е бил и си остава истинско ловно куче – активно, страстно и безстрашно. Наистина, днес те все по-рядко ходят на лов, защото са се превърнали в компаньони. Все пак вродените им качества ги водят и, ако попаднат в гора, най-вероятно ще се впуснат да преследват някого. Ако кернът успее да притисне в ъгъла някоя изнемощяла лисица, той съвсем не смята за задължително да я унищожи – стига само стопанинът му да изяви желание да помилва дивата хитруша, и кернът ще се дръпне настрани, защото той не е кръвожаден, просто обича ловните емоции.

За разлика от много дребни породи, той не страда от повишена нервозност и истеричност. Отличава се с рядко срещан спокоен и уравновесен характер. Дори не лае често – нито стъпки пред вратата, нито позвъняването не карат тези кученца да изпадат в шумен транс. Това от една страна е много хубаво, а от друга – означава, че

от него не става пазач

Много сговорчив и удобен в бита, керн териерът все пак си остава териер, т.е. куче с характер. Не се бойте, няма нищо страшно – той проявява известна хитрост и леко, недразнещо упорство. Впрочем тяхната хитрина също е умилителна – например кернът, който не иска да бъде отведен на фризьор или ветеринар, просто може да се престори, че не може да се движи. Ако това театрално изпълнение не помогне, то той ще се опита по друг начин да измами стопанина си – този майстор на пасивната съпротива ще се притиска, ще се катери върху ръцете му, ще подава лапичка и с целия си вид ще намеква, че има идеи как да си прекарате времето много по-добре. Впрочем рано или късно той все едно ще ви послуша, но преди това ще направи всичко възможно, за да се облее сърцето ви с кръв три пъти, не по-малко.

в мо / ПЕТА Бг Таймс