Родопчанинът от Рудозем Реджеп Исмаилов (53 г.) залови содомит да изнасилва крава в обора му

Родопчанин залови содомит да изнасилва крава в обора му

27 март 2011

Рудозем,България

30-годишен мераклия опъвал животното, докато стопанинът спи
Родопчанин от Рудозем залови содомит, след като се усъмни защо боледува кравата му. Реджеп Исмаилов (53 г.), който дълги години бил елтехник в мините, си направил сигнално устройство до леглото, така че като се отвори вратата на обора, в стаята да звъни стар телефон.

"Живо криминале преживяхме, да се чуди човек какви извратени хора има", казва пред "." стопанинът. Оборът е под къщата му в новата махала на миньорския град. "Видях, че вратата е отворена, светнах, обаче той тръгна да ме бута навън, скъсах мрежата на вратата и видях само остриганата му глава, бутахме вратата навън - навътре, после той изкочи, сборичкахме се в тъмното и му дръпнах тениската, беше си скрил с нея главата като качулка. Накрая избяга", разказва Реджеп.

Мъжът извикал полицаи и по следите към съседните къщи открили два терлика на беглеца. Заподозрян за содомията с кравата е 30-годишният Р.М. След случката той заминал заедно с родителите си на гурбет в Гърция, казват Исмаилови. "Има подаден сигнал, по който се работи и ще бъде пратен в прокуратурата. Содомията е наказуема от закона", каза шефът на ОД МВР в Смолян комисар Кирил Хаджихристев.

иаб / ПЕТА Бг Таймс

Година лишаване от свобода бе наложена на гарда на Коко Динев Ангел Младенов за показно посичане със самурайски меч на шестмесечна каваказка овчарка

Година затвор за гард на Коко Динев заради убийство със самурайски меч

28 март 2011

Сандански,България

Година лишаване от свобода с три години изпитателен срок бе наложена на гарда на Коко Динев Ангел Младенов. Присъдата постанови председателят на Районен съд - Сандански Димитър Узунов, който го призна за виновен, че показно посече със самурайски меч шестмесечната каваказка овчарка, собственост на Стоян Костадинов, известен като Марулата, и нанесе материални щети в сервиз "Автоцентър", пише "Струма".
По време на делото стана известно, че Младенов решил да се саморазправя с шестмесечната овчарка, която нападнала негов приятел, който му се оплакал.

Намеренията му били да потърси сметка на собственика на автоцентъра и да го помоли да връзва кучето, а не да го пуска да се разхожда в сервиза и да лае по клиентите. Вместо това при срещата с овчарката, тя се нахвърлила срещу него и той насочил самурайския меч срещу нея и при самозащита я убил.

Наложената присъда не подлежи на обжалване, след като съдия Узунов одобри постигнатото споразумение между прокуратурата и подсъдимия. /БЛИЦ

иаб / ПЕТА Бг Таймс

Куче храни пантера и вълче (видео)

Dog by timesbg

Куче храни пантера и вълче

Историята на Хачико - Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си седем години след неговата смърт

Хачико

Снимка на Хачико

Паметникът на Хачико

Хачико (на японски: 忠犬ハチ公) е куче от породата акита ину, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт.[1] В Япония, на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.

Хачико е роден на 10 ноември 1923 година в японската префектура Акита. Фермерът решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият).[2]

Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 3 часа следобяд. На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 3 часа следобяд и седи до късно.[3]. Въпреки че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата. Местните търговци и работниците на гарата започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред.[4]

Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си седем години след неговата смърт“[3].

Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 години до самата си смърт на 8 март 1935 година. Една година преди това, на 21 април 1934 година му е издигнат паметник. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, паметникът е разрушен, но през август 1948 година е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.[2].

През 2009 година по мотиви от тази история е направен филма „Хачико:история на едно куче“ с Ричърд Гиър в главната роля.

Инфо / ПЕТА Бг Таймс


Акита ину

Акита ину е японска порода кучета. „Акита“ е породата, а „ину“ означава „куче“ на японски. Името на породата идва от префектура Акита, от където произхождат тези кучета. В Япония тази порода е едно от националните японски съкровища. Акитата е символ на предаността, незабравата и приятелството. Според японците подарена статуетка или кукла на акита носи много здраве и щастие.
Характерни черти на Акита ину

На височина акитата достига около 69 см., като женските са по ниски. Теглото е между 40-50 кг. Има голямо тяло и масивна и широка глава. Акита ину има малки очи и изправени, малки уши. Среща се в различни цветови окраски:черно, бяло, рижаво и кафяво. Тъй като козината на тези кучета пада много, не се препоръчват за хора с алергии.

Акита ину е смело и предано куче, което е вярно на стопаните си. Добър пазач е, но при среща с непознати (включително и с деца) провява враждебност и недоверие. Бързо се адаптира към промени.

Info / ПЕТА Бг Таймс

Мечето Кнут е паднало и се е удавило в басейна за мечки в зоопарка в Берлин

Мечето Кнут почина в зоопарка в Берлин

Автор:БНР

© Снимка:ЕПА / БГНЕС

Мечето Кнут, което се превърна в международна знаменитост, почина вчера в зоологическата градина в Берлин. Това съобщиха от управата на зоопарка.

Причините за смъртта на Кнут не са известни. Знае се само, че всеобщият любимец е паднал и се е удавил в басейна за мечки.

"Кнутмания" заля Германия и света, след като през декември 2006 г. в зоологическата градина в Берлин за първи път се роди мече след повече от 30 години, посочва ДПА. Зоолозите в парка трябваше да хранят и да се грижат за Кнут, след като майка му го отхвърли.

бнр / ПЕТА Бг Таймс

Най-скъпото куче в света струва около 1 милион паунда (1,15 млн. евро)

Най-скъпото куче струва 1,15 млн. евро

Публикувано от redaktor на март 16,2011 · Коментирай

Най-скъпото куче в света струва около 1 милион паунда (1,15 млн. евро).

Тибетски мастиф с червена козина беше продаден за 10 милиона китайски юана (945 000 паунда). Кучето Хонг Донг било купено от бизнесмен от Северен Китай. Диетата на Хонг Донг съответства на цената му – пилешко и говеждо месо, подправени с морска краставица и морски охлюви. Възрастните екземпляри от тази порода достигат до 130 кг.

Високата цена на кучето показва, че червеният тибетски мастиф се превръща в символ за висок социален статус в Китай. Не само защото червеното се смята за цвета на късмета, тибетските мастифи са считани за свещени животни, които благославят собствениците си със здраве и сигурност. Тибетците вярват, че кучетата имат души на монаси и монахини, които не били достатъчно добри, за да се преродят в хора или да отидат в Шамбала, небесното царство.

Сред собствениците на такива кучета са били кралица Виктория, крал Джордж IV и Чингиз Хан, който включил 30 000 такива кучета в армията си при опита си да завладее Западна Европа. До момента най-скъпото куче в света беше тибетския мастиф Ред Лайън (Червен лъв), който миналата година беше продаден за 915 000 паунда.

http://panair.segabg.com / ПЕТА Бг Таймс

Животните умеят да говорят на диалект,владеят чужди езици и се разбират с потракване на зъби

Култура и общество | 15.03.2011

Кой беше казал "мълчи като риба"?

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Който има уши, да слуша

Животните умеят да говорят на диалект, владеят чужди езици и се разбират с потракване на зъби. Освен това, оказва се, слоновете били големи клюкари. Ето още любопитни факти за вербалните умения на животните:

Дори и да не искаме да повярваме, мишките понякога ни превъзхождат. Само малките ушички на сивите гризачи са способни да чуят това, което винаги ще остане скрито за хорския слух - любовните им песни например. Влюбените животинки се обясняват една на друга посредством ултразвукови честоти, които нашето ухо и да иска не може да регистрира. Учени от Вашингтонския университет по медицина в Сейнт Луис доказват, че малките гризачи често издават повтарящи се звуци, които много напомнят птича песен. Нежният любовен шепот е обаче само един от множеството езици, на които животните общуват, и то учудващо добре.

Из репертоара на животните...

Bildunterschrift: Слоновете "чуват" себеподобните си на разстояние до 10 километра!

Земната катерица приказва на високи честоти, благодарение на които животните могат да правят разлика между по-силния вик за предупреждение и по-тихия ултразвуков шепотен сигнал. Тигрите пазят своите региони посредством ниския инфразвук, благодарение на който се разбират и жирафите. Слоновете пък от своя страна използват инфразвук, за да се предупреждават в случай на надвиснала опасност, допирайки хобота си до земята и предизвиквайки вибрации. Чрез сетивните си възприятия в ходилата и хобота те могат да усетят сигналите на себеподобните си на разстояние до 10 километра.

“Инфразвуковите вълни са идеални за комуникация, защото при общуването си животните често трябва да преодоляват огромни дистанции” - казва Ангела Штьогер-Хорват, изследователка в областта на биоакустиката към Виенския университет. Земята разпространява звуковите вълни много по-добре от въздуха, но най-вече на много по-големи разстояния. Г-жа Штьогер-Хорват се занимава от години с речта на слоновете, която дори и в доловимата от човешко ухо област притежава удивително количество вариации. Ясно е едно: Слоновете тръбят! Но освен това те тътнат, реват и крещят. “Преди всичко може да се каже, че мъжките слонове са добри слушатели. За разлика от тях обаче, слониците са големи клюкарки”, добавя виенската експертка.

Някои птици владеят дори чужди езици: Канадската горска зидарка например може да разбере предупредителния зов на черноглавия синигер, установяват американски изследователи. Зидарката не обръща голямо внимание, когато синигерът изпиука “Внимание, бухал!”, но когато дочуе предупреждение за прелитаща пъргава (т.е. доста опасна) малка сова, тя по възможно най-бързия начин намира подходящо скривалище.

Много птичи видове пиукат и пеят дори на диалект. Жълтата овесарка звучи различно в зависимост от региона, в който пребивава. За голямото белогушо коприварче е известно, че имитира други пойни птици. Брезовият певец пък може много добре да подражава на еловия певец. Майстор на птичата имитация е скорецът, чийто репертоар включва много различни птичи гласове, които той използва в зависимост от ситуацията. Причината все още си остава загадка за науката.

И херингата си има език

Bildunterschrift: Китовете "пеят" любовни песни

Вариации в издаваните звукове се наблюдават също така и при сините китове. В зависимост от океана, в който се намират, песента им има различно въздействие. Със своите цвърчащи, стенещи и лаещи любовни серенади гърбавият кит споделя информация дори за възрастта и здравословното си състояние, предполагат учените. Гласовете на китовете се носят на 150 километра разстояние, а самите животни спадат към най-разнообразните и издръжливите сред певците.

Най-оригнални при всички положения обаче остават рибите. Рибките, познати ни от анимационния филм “Търсенето на Немо”, търкат кътните си зъби в много бърз такт, при което издават звуци подобни на чуруликане и поп-музика, с помоща на които ухажват или пък използват за своя защита при спречкване. В случай на опасност северноамериканските шарани пък завъртат очната си ябълка така, че да се види бялата й част. По този начин те отразяват слънчевите лъчи, превръщайки ги в кратки и интензивни мълнии, с които се надяват да изплашат недоброжелателите. Особено куриозна е херингата, която изпраща своите съобщения чрез изпускането на газове през задните си части, които се разпространяват във формата на малки въздушни балончета. Та, кой беше казал: мълчи като риба?

ФУ, ДПА, ТР, М. Цекова, Б. Михайлова

дв / ПЕТА Бг Таймс