Гальовни, красиви, мъркащи и любвеобилни, но и своенравни, ревниви, отмъстителни, понякога и агресивни. Такива са котките – едни от най-грациозните животни, избрали да съжителстват с хората. Оказва се, че любителите на мъркащите писани в България не са никак малко. Някои от тях са членове на фен-клубове на най-разпространените породи домашни котки у нас – сиамска, персийска, европейска късокосместа... Други пък могат да се похвалят с притежанието на по-екзотични и редки породи като мейн–куун, сибирска котка, норвежка горска, ангорска, британска, сфинкс… Породисти котки у нас се развъждат в около 60 развъдника в цялата страна. Всички те работят под шапката на Националната федерация по фелинология. Неин председател е г-жа Камелия Босилкова, която е и национален съдия по фелинология. „Фелинологията в България започна развитието си с персийските котки – казва Камелия Босилкова. - Започна се с провеждането на фелиноложки изложби, в които участваха котки с външни белези на породисти, но без сертификат, без родословно дърво. Такива котки са получавали и награди. Става въпрос за края на 80-те години, когато бе поставено началото на фелинологията в България. Изложбите бяха начин за установяване на контакти, за обмяна на опит в отглеждането на породисти котки. Разчитахме на ентусиазма и на любовта към тези прекрасни животни. Постепенно времето отся онези, които искат да се занимават сериозно с фелинология, от любителите. През 2003 година станахме и член на ФИФе / FIFe / - Европейската федерация по фелинология. Започнахме да работим по техните стандарти. Международните съдии, които каним на нашите изложби, вече изискват котките, които участват в тях, да отговарят на всички стандарти за съответната порода – външен вид, характер, поведение и темперамент. За да имаш хубави котки, трябва да имаш хубави родители. За целта е необходимо да знаеш кои са качествените развъдници. Аз вече съм толкова дълго в тези среди, че имам чувството, че фелинолозите сме голяма група приятели. Сега вече е по-лесно да се направят връзки и контакти с развъдници зад граница посредством интернет. Преди обаче се намирахме чрез приятели и познати. Защото едно време даже персийската котка беше екзотика в България. Тя дойде от Русия, където фелинологията е изключително добре развита.”
Притежанието и отглеждането на породиста котка е свързано с немалко разходи. Цената на шампион от изложба или негов потомък у нас достига 2-3 хиляди евро. „Има доста екзотични породи у нас – казва Камелия Босилкова. - След персийската котка в България навлязоха британската, популярни станаха мейн куун, сибирската дългокосместа котка, канадският сфинкс… Сфинксът е порода котки, които изобщо нямат козина. Представляват генетична мутация и поддържат телесна температура 41 градуса. Макар и странно-изглеждащи за мнозина, те имат своите почитатели и не са никак евтини както за купуване, така и за отглеждане. Капризни са, но пък са изключително гальовни и много се привързват към стопаните си. Избират си един член от семейството, на когото са изключително предани. Бенгалската котка също навлезе през последните години у нас. Част от работата ми е свързана с развъждането на такива котки. Породата е създадена в началото на 2 000 година в Канада чрез кръстоска на домашна и дива азиатска котка. Бенгалските котки са изключително грациозни, приличат на малки пантери. Екзотични и интересни са, но в тях все още говори дивата природа, затова не са подходящи за всеки стопанин.”
Снимки: личен архив
бнр / ПЕТА Бг Таймс
Няма коментари:
Публикуване на коментар