Ако кучетата можеха да си избират стопани,всички щяха да живеят в семейството на олимпийската шампионка по стрелба Мария Гроздева

Териер уцели десетката с Мария Гроздева

Джаки спортува и има тяло на културист

БУЛФОТО
ВЕСЕЛИНА МОНЧЕВА

27.11.2010




Личен архив
Преди 2 години малкият Джаки пристига от Бургас.
Ако кучетата можеха да си избират стопани, всички щяха да живеят в семейството на олимпийската шампионка по стрелба Мария Гроздева и нейния треньор и съпруг Валери Григоров.

10 километра крос сутрин в компанията на Мария, уикенд разходки до Черни връх и обратно с Валери, а цяло лято плуване в морето с Валери-младши и много тичане след топката и игри с малката Ани. Активната спортна програма се гарнира със лична свобода, много любов и обилна храна по всяко време.

Късметлията обаче е Джаки –

джак ръсел териерът, който уцелва десетката и става техен домашен любимец преди 2 години. Вземат го след консенсус - всички искат дребна порода. В зоомагазина оглеждали малък басет. Конкуренция му превел бебе джак ръсел -– малък като мишле. Децата, които по това време били на 5 и 9 години, харесали именно него. Шансът бил на тяхна страна, защото по това време семейни приятели от Бургас се обадили, че имат котило с малки - а в него бил и Джаки.

„Изпратиха ни по интернет снимка и веднага го познахме. Това беше нашето куче”, разказва съпругът на Мария, Валери. Носят им го в щайга и както си му е редът препикава всички по ред. Оттогава са заедно. От малък Джаки свиква със спортния режим на всеки от семейството и с усмивка изпълнява цялата програма.

Всяка сутрин прави 2-3 обиколки на Южния парк с Мария,

и неотлъчно я следва. Припка с малките си крачета и гледа да не нарушава общото темпо, следва я, без да изостава. Това, разбира се, е доста трудно, защото по пътя им има куп привлекателни неща, които дърпат носа му, я към някой храст, я към привлекателна опашата приятелка.

С Валери пък ходи до Черни връх и с ентусиазъм взема 3 пъти разстоянието, защото непрекъснато тича напред-назад и постоянно се връща, за да „нагледа” стопанина си.

„Това куче

вместо сърце има ядрен двигател

Няма умора, и за минута не спира”, признава Валери. Ако има някой да му хвърля топка и да си играе, цял ден няма да кротяса и ще тича. Има изключителна енергия.

Обича и водата”,издават от семейството.

Морето му е страст, а плуването – любима дисциплина. В началото сякаш малко го е страх. Постепенно обаче така се привързва към водата, че се възползва от всички екстри. Пече се на плажа, а като му стане досадно и горещо, сам влиза в дълбокото. Плува, прави няколко кръгчета, като истински спортист, разхлажда се, а като се насити, излиза. Самостоятелност, която е необичайна за кучетата.

„Мисля дори, че е

специализирал тайно водно спасяване

Когато реши, че някой е в опасност и може да се удави – веднага скача и го „спасява”. Независимо дали самият той има нужда от помощ и от спасяване въобще.

Веднъж самоотвержено се хвърлил от кея, за да спаси Валери-младши, който най-спокойно плувал и опитвал да влезе по-навътре в морето.

“Спусна се да вади Валери. Сякаш се ядоса на неговото безразсъдство – явно се беше уплашил и мислеше, че се дави”, разказа Мария.

И като истински воден спасител, Джаки има внушителна физика. Много е як. „В сравнение с другите си събратя е като културист. Не знам дали има 35 сантиметра, колкото е нормата, но тежи 10 кг, и действително е по-мускулест, защото спортува”, разказва Валери.

Не яде много, ама е капризен. Когато обаче няма алтернатива, изяжда каквото му дадат. Дори, ако вечерта се мръщи, на сутринта паничката му е празна. Не стои гладен. Няма обаче режим. Не яде под часовник, не му забраняват да взема и от чужди хора. Няма как да спрем приятели и и близки да му дадат нещо от ръка. Сам ходи и проси. А като погледне с тъжни очи, сякаш не е ял от седмица, всички му дават. Излезе ли навън и кравешко л..но да намери, ще го изяде” смее се Валери.

„Цялото семейство се грижи за Джаки - храним, чистим, извеждаме го на разходка, а той си живее живота, смее се Мария. И добавя -

Той спи – ние се гърбим

Гледаме го като поредното дете на семейството, но ни носи голяма радост. Валери опитва да го възпитава, а Ани, която е на 7 години, му отделя много внимание. Хубаво е децата да растат заедно с животно, да се грижат за него и да свикват”, твърди Мария.

Като малка тя много искала да има собствено куче. Плакала дори на майка си, но родителите й не отстъпили. Затова сега и деца и възрастни се радват на четириногата компания на Джаки.
.
Не питам за името, а за породата
За името на Джаки Валери разказва весела история, която звучи почти като виц. Когато разхождали в парка кученцето, непрекъснато ги питали каква порода е. Обяснявам търпеливо: „Джак ръсел териер”, а те настояват. „Не питаме за името му, а за породата”, смее се той. За всеки, който не разбира от кучета, необичайното име на породата вероятно звучи като като собствено име.

„Джак Даниелс, Джак ръсел – взе е Джак. Та да не му забравим породата, го кръстихме Джаки, издават от семейството.

Името търпи модификации в зависимост от настроението и белите, които е направил териерът – Джак, Джаки, Джачко, Джанко и всякакви прякори, които му лепват на майтап.
.
За зимата ще се нанесе в нов дом


Не само семейството е с нов дом, но и Джаки има самостоятелна къща на двора. Валери дълго я избира. Сковават я по поръчка от дърво – семпла, но с всички екстри, за да му е завет и уютно. Дори й слагат специални изолации и уплътнения.

„Сложих му вътре даже термометър, за да следя дали ще е достатъчно топло и при каква температура живее”, разказва Валери и добавя, че бая се е охарчил. Дотук дървеният дом му струва над 2000 лева. Въпреки разходите обаче е щастлив, че Джаки не влиза в тяхната къща, а си играе навън в градината. С Мария били на състезания и докато отсъствали, синът им обучил Джаки да живее сам на двора.

„Много бързо учи. Достатъчно е да кажеш няколко пъти „не” с твърд тон и ще го запомни”, разказва Валери.

Сега вратите на къщата са отворени, но Джаки не припарва дори до прага. Играе си на двора.

„Имахме гости и Мария го повика вътре. Надникна, но като ме видя, светкавично изскочи навън”, радва се Валери и признава,че ако има някой, който да се занимава по-упорито с Джаки, той може и да проговори.

Въпреки, че не е ходил на училище, знае основните команди „Седни”, „Легни”. Научен е да пресича сам улицата. „Отиваме от Южния парк до НДК, ама сме му забравили каишката. Той върви редом до нас, не се отделя. Като му кажем: „Хайде”, Седни”, „Сега пресичаме” , слуша, изпълнява и се пази от колите”, разказва Валери.

Като малък Джаки попаднал под гумите на джип и претърпял тежка травма – от удара без малко да загуби мъжката си гордост. Разминало му се само с уплаха. Лекарите го отървали, но респектът към колите останал. Респект има и към едрите кучета, защото често го нападат. Всеки път след подобен инцидент тъгува, депресира се и два-три дни е потиснат и омърлушен.

Вече обаче е възмъжал и е нахитрял. Като види, че другите кучета са яки и зли, ги обикаля отдалеч. Бяга и се пази.

монитор / ПЕТА Бг Таймс